Прочетен: 5217 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2015 15:39
В месеца на българската просвета и култура и славянската писменост, струва си да отбележим някои факти и документи, пораждащи гордост у нас. Кой истински българин не би изпитал това приятно чувство например, когато спирайки пред входа на Европарламента в Брюксел види, че най-отгоре, първият надпис от общо 23-те такива е изваян на български – „ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ” ?!
А в Британската библиотека в Лондон? Точно в центъра на галерията „Съкровища на Британската библиотека”, в нейната постоянна изложба са експонирани не едно, не две, а ТРИ съкровища от българското землище – Четвероевангелието на цар Иван Александър от 1355-56 г., Видинското четвероевангелие от същото време и Четвероевангелието от 1354 г. на сярския митрополит Яков, от днешния Серес в Егейска Македония! Малко са народите, които имат представени тук свои експонати. Редом с Великата харта на свободите (Магна Харта) от 1215 година, с Диамантената Сутра от Китай (868 г.), Бристолския псалтир от 11 век и еврейската реликва Златна Хагана. Тук няма да видите нищо от страни като Русия или Съединените щати например.
Британската библиотека (British Library) със сбирката си от над 150 милиона единици, включващи над 27 милиона книги е смятана за втора по големина в света след Библиотеката на Конгреса в САЩ (138 млн единици, но… 30 млн книги!). Тя се отделя от Британския музей в самостоятелно учреждение едва през 1973 г., 220 години след основаването им, като приема фондовете на още няколко лондонски библиотеки плюс фонда на Патентното бюро, а по-късно и звукозаписните и видеофондове.
През 1982 г. започва строителството на новата, проектирана специално за целта сграда, строителство продължило шестнайсет години. Поради което англичаните се шегували, че „според оптимистите сградата щяла да бъде открита от новия крал Уйлям V (синът на принцеса Даяна), а според скептиците – при откриването й, Великобритания вече нямало да бъде монархия”.
Откритата на 25 юни 1998 г. нова сграда на Британската библиотека
Но за сметка на проточилото се строителство, новата шестетажна сграда е с уникална архитектура и прекрасно се вписва в панорамата на съседните сгради на Сент Панкрас и Кингс Крос. В нея на разгърната площ от сто хиляди квадратни метра има единадесет специализирани читални с над 1200 читателски места. В тези читални само стелажите със справочна литература заемат разстояние от 23 километра. А ежегодно библиотечният фонд се увеличава с близо три милиона заглавия на всички съществуващи в света езици, което означава още 11 километра нови рафтове.
Библиотеката и галериите й са достъпни за всички, седем дни в седмицата. По британска традиция – безплатно. Няма задължителен членски внос, не се плаща за читателска карта… Това е истински образец за равнопоставено демократично използване на световното културно наследство.
В тържествено разгънатото амфитеатрално фоайе има просторно информационно гише. Наоколо свободно може да се вземат десетки диплянки и брошури с план-карта на отделните етажи, с правилата за ползване на читалните и библиотечния фонд, с програма за провежданите мероприятия, откривани изложби и др. На монтирани компютри и монитори в самото фоайе можеш да разглеждаш онлайн каталога или някои ценни, дигитализирани вече ръкописи и издания. Тук има книжарница, телефони, гардероби, тоалетни...
На горната тераса периодично се откриват специализирани изложби. Целодневно работи кафе-ресторант, а в стените е вградена постоянната филателна изложба. В хиляда издърпващи се двустранни табла са подредени редки и ценни пощенски марки и пликове от целия свят и от всички времена. Филателната колекция е учредена в 1891 г. и с над осемте си милиона марки е най-богатата подобна в света.
Българската филателистика е достойно представена с десетки интересни марки, като например цялата серия на първите такива – от 1 май 1879 г. с цени в сантими и франкове. Има и от следващите - с думите „единъ стотинкъ” и „два стотинка” (подразделението на лева в мъжки род). В писма, изпращани от Русчук, марка от 10 ст. е разделяна наполовина вертикално или по диагонал и ползвана като марка от 5 ст. Има от отпечатаните с погрешен цвят, има няколко от 1925 -26 години с надпечатани цветни самолетчета за въздушна поща и много други.
От фоайето се влиза накъм галериите, които оформят изключително богат и разнообразен „световен музей на книгата”. Тук може да се види историята на развитие на писмеността, да научиш как се прави хартията, как се е развивал печатарския процес от времето на Гутенберг насам, как се подвързват книги, как се записват звук и образ - от първите опити до дигитализирането им днес.
Но всяка библиотека се гордее с уникалностите, които притежава и част от тях са в Галерията „Съкровища на Британската библиотека”, за която вече споменах. Тук са експонирани Бележникът на Леонардо да Винчи с рисуваните от него скици, тук са писмата на адмирал Нелсън с плановете му за решителната Трафалгарска битка, дневникът на капитан Скот при пътуването му до Южния полюс, ръкописите на Моцарт, Хендел, Битълс…
В средата на сградата, в 17-метрова стъклена кула е подредена подарената през 1823 година 65-хилядитомна библиотека на крал Джордж ІІІ. Тя се вижда отвсякъде и изглежда като монумент на книгата, но в същото време е и функционираща, защото асансьори осигуряват достъп до всяка нейна точка.
В чест на Олимпиада 2012 в Лондон, Британската библиотека обяви своя съпътстваща културна програма. Филателистите например направиха изложба от пощенски марки и пликове от цял свят, посветени на олимпийските игри от последните стотина години. За наша чест, в рамките на тези културни събития бе организирано публично представяне на Четвероевангелието на българския цар Иван Александър. Това бе и промоция на дигиталната версия на ръкописа, включващ 367 забележителни илюстрации. Вече може всеки да разгледа същата на интернет-адрес:
http://www.bl.uk/manuscripts/Viewer.aspx?ref=add_ms_39627_fs001r
Царското семейство в илюстрация от Четвероевангелието. Отляво - царският зет Константин с жена си Кератамара и сестрите й Кераца и Десислава, отдясно – цар Иван Александър с жена си Теодора и синовете Иван Шишман и Иван Асен
Заедно с това царско евангелие бе представено и Видинското. Мен обаче ме впечатли следния факт: Редом с тези два известни ръкописа от българските земи, в една и съща остъклена витрина е представено и евангелието на владиката Яков от град Сяр, Солунско. Трите четвероевангелия са написани с еднакви букви и на един и същи език. Вероятно населението на Сяр и Серско по онова време, средата на 14 –ти век е било такова, каквото го завариха Балканските войни.
Докато обаче на първите два манускрипта пише, че са от България, информационната табелка на третия указва, че е от „Сръбската империя от времето на сръбския император Стефан Урош ІV Душан”?!
Наистина, по онова време българската държавна организация се е оттеглила на север от Стара планина и сръбското влияние се е разпространило из Македония почти до Беломорието (през 1334 г. е сключен договор между сръбския крал Стефан Душан и византийския император Андроник ІІІ Палеолог по този въпрос). Но след като трите евангелия са почти идентични и миряните на серския митрополит Яков не се различавали от онези в Търново и Видин, редно ли е двете от тях да са български, а третото - сръбско?
По въпроса потърсих разяснения както от отговорника за българските колекции и колекциите от югоизточна Европа господин Милан Гърба, сърбин по националност, така и от заведущата Руския отдел, най-внушителния славянописмен отдел, госпожа Екатерина Рогачевская. Според тях по онова време езикът на южните славяни още не е бил диферинциран и затова е определен общо като църковнославянски. Поради което и евангелията са категоризирани в зависимост от това, чие владение е било населеното място при създаването им.
В Британската библиотека работи и българката Росица Атанасова, но работата й няма отношение към посочените въпроси. От над осем години тя се занимава конкретно с дигитализацията на наличностите.
Трите четвероевангелия в експозицията са отгърнати на характерни и ценни рисунки. Цветните илюстрации на царското евангелие са удивителни – дълго се взирам и не мога да си обясня с какви пера, с какви четки и бои е могло да бъде сътворено по онова време всичко това.
Трите евангелия в експозицията. Царското е най-отдясно.
В момента Британската библиотека разполага с над осемстотин хиляди единици на кирилица, около половин милион от които са на руски език. Първите руски книги са попаднали тук още при основаването й през 1753 г. като част от колекцията на сър Ханс Слоун, който е бил почетен член на Руската академия на науките и кореспондирал с руски учени. В библиотеката има Руски буквар от 1574 г, два броя Граматика от 1648 г., книги от 15-ти и 16-ти век, около двеста кирилски ръкописа. В последните десетилетия постъпват годишно между пет и седем хиляди единици на руски език.
Българските книги, по неофициални данни са около 35 хиляди. За съжаление малко са новопостъпващите такива, и то главно чрез книгообмен и дарения. В последните години повече книги постъпват от Скопие, отколкото от България. Такива, в които се описва как Самуил утвърдил Македонската си империя с въстание и войни против България(?!). А през 2007 г. възникна скандал, защото на табелката се измъдри надпис, че четвероевангелията били написани „на македонски език”.
Българската държава сякаш не се интересува от подобни въпроси. Министерството на културата навярно може по някакъв начин да стимулира процеса така, че повече български книги, вестници и списания да попадат в подобни съкровищници на световното културно наследство.
Богата е Британската библиотека и ще богатее все повече. Освен държавното й финансиране, тя има и силно спонсориране от фирми, бизнесмени и отделни личности. Интересна е програмата й „Осинови книга”, в която може да се включи всеки гражданин. Срещу дарени 30-40 или сто паунда да осигури подвързване, реставрация или специална кутия за съхраняването на някои ценни екземпляри. Разбира се, на подходящо място се отбелязва името на „осиновителя”, което за много хора е немаловажен стимул. Има организация „Приятели на Британската библиотека”, в която няколко хиляди души плащат членски внос по около 50 паунда годишно, както и други форми за подпомагане.
А дарителството е неотменна традиция и ако проследим историята на експонираните съкровища, то повечето от тях са постъпили именно чрез дарения. Така и нашите средновековни четвероевангелия са подарени през 1917 г. от наследниците на лорд Робърт Кързън. Онзи, който като млад колекционер ги пренесъл през 1837 г. от манастира „Свети Павел” в Атонската Света гора. На когото пък там му ги били подарили (?!).
Британската библиотека дигитализира целия свой фонд, с тенденция до 2020 година всичко да бъде качено в Интернет и да може да се ползва от всяка точка на земното кълбо. Както Цар Иван Александровото четвероевангелие, така и всичко да може да се разглежда лист по лист.
Да не остане някой с погрешното впечатление, че щом имаш читателска карта, можеш да вземаш книги от Британската библиотека или да четеш в читалните й без проблем. Нищо подобно! За такава цел в Лондон има стотина квартални библиотеки.
Правилата и изискванията тук са по-строги, отколкото да речем да се качиш в самолет. Преди всичко, читателска карта може да получи навършилият 18 години, който предостави поне два официални документа, удостоверяващи неговата самоличност и неговият постоянен адрес. След туй в кратко интервю да докаже своята необходимост от ползване на именно тази библиотека. Тоест, че услугата, която търси, не може да я получи в другите библиотеки.
Безплатните читателски карти се издават за срок до три години. Заставаш пред камерата и картата излиза от принтера със снимка. Ако не ти е харесала снимката - правят ти нова карта с нова снимка.
Сутрин, при отварянето, обикновено има опашка от стотина чакащи. Всеки влизащ преминава през строга проверка. Чанти, чадъри, фотоапарати, ключове, връхни дрехи и други излишни неща се оставят в специалните гардероби. В читалните не се разрешава внасяне на химикалки и флумастери, на ножици и ножчета или други остри предмети, на дъвки, на храна, вода или каквито и да е напитки. Измиваш си ръцете и единственото което можеш да внесеш в читалнята е обикновен молив и бели празни листове за писане! Може мобилен телефон или лаптоп, но след като си изключил звука.
И като гледам понякога в лондонското метро как повечето пътници разгръщат и четат книги, си мисля: „Да, заслужено в Лондон се съхраняват тези библиографски съкровища. Онези, които не четат, не ми и приличат на англичани, навярно са имигранти”.
Мечтая и в софийското метро да видя подобна картина. А след туй – и в Националната ни библиотека „Кирил и Методий” - подобни съкровища!
Никола Филипов, Лондон